Vapros kam specialisti - himici

Imam vapros kam himicite v grypata. Kakvo se polychava ot poparvaneto po tehnologiqta na Keshe s NAOH i KOH na razlichni plastmasi? Kakva e podhodqshtata temperatyra? Koq e podhodqshtata plastmasa? Do tyka s Lexan - 2mm, acrylic - 2 debelini - 1mm i 5mm, Acetate - 0.2mm ne se polychava. Polychi se donqkade s PET ili PETG po dymite na horata ot koito kypyvam plastmasa. Az ne znam kakva e plastmasata, vzeh q ot formovana opakovka na nqkakvo izdelie (0.2 mm tanko) i q zanesoh da mi kajat kakvo e... Chastichno se polychi i s garlo na Coca Cola bytilka, koeto e napravena ot PET, no presovana pod nalqgane i visoka temperatyra. i s oshte 3 vida ot plastmasa (0.2 mm) ot formovani i opakovani izdeliq... Kolegi sa go polychili s Acrylic, no pri mene ne se polychava...
Nqkakvi idei? Vazmojno li e da se bazira pokritieto bazirano na temperatyrata na topene na plastmasata?
Predvaritelno blagodarq za savetite.

Пластмаси има огромно разнообразие - както по състав, така и по физически и химически свойства, така и по начини на формоване на крайният продукт. Натриевата и калиевата основа нямат никакво въздействие при повечето технически пластмаси (те са резистентни на много от агресивните вещества), могат да доведат до частично разложение някои пластмаси, например на основата на акрилметакрилата (плексигласите), но само някои видове получени по определени технологии - иначе стандартният технически плексиглас е устойчив на тях.

РЕТ (полиетилентерефталат), който се използва при бутилките от кока кола, има особени термични свойства и съответно технология на формоване. В нормално състояние той е аморфен и непрозрачен. Става прозрачен след нагряване до висока температура, наречена температура на остъкляване. Ако се охлади бавно от тази температура, той отново става непрозрачен. Затова се използва процес на "кристализация", свързан с рязко охлаждане на пластмасата, което фиксира прозрачният и вид и съответната форма на бутилката. Ако такава пластмаса се нагрява продължително (натриевата и калиевата основи нямат значение тук), тя бавно започва да се връща в непрозрачно аморфно състояние. Ако вземете празна бутилка от 1 литра кола и я варите в чиста вода към час, ще забележите как тя почва да се свива до размер на 0.5 литра и започва силно да помътнява. Е, това е обратният процес на "кристализацията".

Но от написаното не ми стана ясно, какво точно се получава или трябва да се получи? Ако е за корозивното окисление на металите, пластмасите нямат абсолютно никакво значение - там трябва да се набляга на електрохимичните процеси, които протичат, и да се подобряват техните условия. Тези електрохимични процеси са подобни на процесите при галванопластиката, където с протичане на ток през разтвор се нанася метал. Металът расте на кристали по електродите (при електрокорозията това става с оксидните слоеве), и за да се получи добро дребнокристално покритие за технически цели, в разтвора се слагат допълнителни вещества. Тиокарбамидът например (в малки количества, както са установените технологии) даваше много добри резултати при мене, идеално блестящо покритие (кристалини под микрон). Има и други вещества с подобни качества (например обикновената захар). Доколкото разбирам, целта ви е да се получи фино покритие, а не едрокристално и напукано. Е, процесът значи трябва да е бавен, и с такива допълнителни добавки. Специално за РЕТ, тя не се разлага и не отделя подобни вещества, това че понякога с нея се получава нещо е просто случайност и вината за успеха е другаде. Причината може да е в някакво замърсяване на повърхността на пластмасата, на основата на някои захари например.

Само като забележка, медта много добре се окислява при нагряване (например в тръбна пещ в поток въздух), трябва да е добре почистена и обезмаслена. Супер здрав и дребнокристален оксиден слой се получава. Не че има изобщо полза от този слой в опитите на Кеше де

Izpisah si pisaloto, a to vze che izchezna nqkade... Pak ot nachalo...
Mnogo blagodarq za informaciqta, vie shte kajete kakvo se polychava...
Az hal haber si nqmam ot himiq, a oshte po-malko ot plastmasi... Za mene e interesen rezyltata za da si se borq s injenernite problemi sled tova...
Postanovkata e slednata: Plastmasova kytiq za hrana s kapak. Slagam 25gr. NaOH i 12gr KOH.

Nakasvam i malko alyminievo folio.Slagam plastmasata. Kipvam silno voda i zalivam otgore.

Zatvarqm kapaka i ostavqm da prestoi 24 chasa na staina temperatyra. Prelivam 20-30gr ot

raztvora v dryga plastmasova kytiq, Slagam na visochina metalna reshetka. Prestoqva 24

chasa, i yprajnenieto se povtarq. Taka 3-4 pati. Pri nqkoi ot plastmasite se promenq

prozrachnostta i pomatnqvat (veroqtno nqkakav vid pokritie). Sashto kogato se pipne s

myltimetar mejdy metalnata reshetka i plastmasata (syha) ima elektrichesko naprejenie.
TOVA e neshtoto, koeto mi trqbva.
Pri polzyvane na himicheski chist KOH se polychava po-zle otkolkoto tehnicheski - 75%.
Gore-doly e sashtoto i s NaOH. Himisheski chist ili polzyvane na "drino" - za chistene na

kanali - ne dava golqma razlika.
Tova, koeto sas sigyrnost ne se polychava sled yporiti opiti e:
Ne stava s piteina voda, samo s destilirana.
Ne stava, ako vodata se nagrqva s indykcionen kotlon, samo s obiknoven elektricheski, dneska opitvam i s gazov pa da vidim.
Nqma seriozna razlika pri povishavane kolichestvata na KOH i NaOH. Vatre prosto stava leko matno, predpolagam raztvora se nasishta.
Plastmasite sa opisani po-gore. Stava gore-doly s koka kola bytilka pri rezbata. Po dolnata chast ne se polychava. Ot interneta chetoh che rezbata se pravi pod visoka temperatyra i nalqgane, veroqtno tova nqkak promenq stryktyrata na plastmasata. Neshtata qvno se vartqt okoly PET i PETG ne znam zashto. Mnogo si mislq ako izcarkam PET prez 3D printer dali nqma da stane.
Ami tova e dotyka, vsqkakvi saveti sa dobre doshli. Moq skype e ludmil1958 ako ima nyjda ot direktna vrazka.
Predvaritelno blagodarq.

Oshte malko pisanie... Doide v tehnicheskata mi glava che ponqkoga plastmasite gi pokrivat
da ne se vliqqt ot UV i drygi. Sega sam slojil sashtite plastmasi no sa iztarkani otgore
sas shkyrka, da vidim kakvo shte stane...

Мда, сега стана ясно какъв е въпросът.

ОК. Всички пластмаси се характеризират с добри електроизолационни свойства. Но "добър" тук е понятие в много широки граници - то означава, че те могат да задържат повърхностен електрически заряд за кратко или за дълго (или много дълго) време. Ако повърхността е суха, вие мерите именно наличието на такъв заряд, няма от къде другаде да се вземе това напрежение което мерите (ако е влажна, дори съвсем леко, вече сме говорили за галваничните елементи които се образуват от различни метали - това лесно може да се провери ако мерите съпротивление между различни точки по повърхността на пластмасата). А такъв заряд се получава навсякъде и ежедневно в процеса на сушене - спомнете си сушенето на косата, как се наелектризира, повече при топъл въздух от сушоар, по-малко при естествено съхнене.

Първо, това което мерите и колко време ще го има зависи от качествата на мултиметъра с който работите, неговото вътрешно съпротивление, както и от пробника/клемите с който пипате. Второ, то изключително силно зависи от качеството на повърхността на пластмасата. Калиевата и натриевата основи я почистват от всякакви замърсители, които намаляват повърхностното съпротивление. Питейната вода съдържа соли, които също намаляват това съпротивление и убиват ефекта. Водата грята на микровълнова печка съдържа много повече разтворен кислород и въздух, които също съсипват ефекта. Освен това влияние има и самата пластмаса - например нейното повърхностно напрежение (способността да се мокри с вода например) оказва влияние колко добре се маха водата (и влагата) заедно със замърсителите от нея. РЕТ имат много производствени разновидности, може да е получен от DMT (диметилтерефталат), DGT (дигликолтерефталат) или чиста терефталова киселина, всяка година производството се променя. Затова явно и резултатите ви са неустойчиви и невъзпроизводими. Може би най-добра за случая е не РЕТ за бутилки, а РЕТ за кондензатори, тя има най-добри електрически свойства, които водят до продължително задържане на заряд.

Влияние има и влажността на въздуха, както и слънчевото греене, и двете унищожават ефекта.

Алуминия няма никакво значение, той е някаква атрактивна но странична реакция. Нормално на РЕТ за бутилки не нанасят допълнителни слоеве, тяхното наличие може да подобри, може и да влоши електрическите свойства, божа работа. Помътняването на РЕТ с нагряването е естествен процес, той изначално е аморфен и непрозрачен, това не променя електрическите му качества а само вътрешната структура.

Не съм чувал за някакви електретни свойства на тези пластмаси. Ако имаха, тогава наистина става интересно и се отварят куп нови приложения.

Аз бих опитал почистване с вещества, които не съдържат соли и вода като основите - например с органични разтворители, тетрахлорметан, изопропилов алкохол, изобутилов алкохол, етери, в тази посока. Пак си има варене и киснене, стандартни процедури за почистване на повърхности. Ако пробвате, внимавайте, че са пожароопасни. Може да опитате и други методи на сушене, които да наелектризират повърхността повече.

Но не се надявайте на някакъв източник на енергия да се пръкне от това. Няма от къде. За да имате източник, трябва да работите с ток, не с напрежение - напрежение има и без да протича никакъв ток, именно за това и се мери нещо в случая. Затова и споменах електретите по-горе, те държат дълго време заряд и генерират потенциал.

Теоретично същият ефект но много по-слаб и кратък трябва да се наблюдава и при наелектризирана с търкане стъклена пръчка например.

Mnogo blagodarq za podrobnite obqsneniq. Izglejda e vreme da se chyem po skaip ili telefon.
Shte se naloji da bade pod non-disclosure.
Kato nachalo - ne tarsq nikakvi elektricheski parametri v sistemata. Za mene naprejenieto e
priznak, koito pokazva che se e sazdal nqkakav vanshen sloi. Pri nepomatnelite plastmasi go
nqma. Tova pokazva che vse pak se izvarshva nekakva promqna v plastmasata, bilo to
himicheska ili stryktyrna che i elektricheska. Vaprosa e da se izmisli kakva tochno
plastmasa poema tazi promqna i izglejda varvi kam PET - kakav tochno - gospod znae.
Alyminiq pomaga da se polychi - veroqtno dopalnitelno povishava temperatyrata vatre pri
reakciqta s KOH. Bez nego rezyltatite sa hilavi...
Po moi podozreniq efekta koito se tarsi e da se polychi makar i slaba eletricheska i magnitna provodimost za opredelen spektar.
Moga da vi izpratq plastmasi v plik s rezyltat i bez, ako mojete da kajete koq kakva e.Tezi s koito ne stava, ne stava, vaprosa e da se nameri tazi s koqto moje da se raboti v poly indystrialni ysloviq - postoqnen rezyltat.

Аз не съм специалист по пластмасите, разпознавам ги от обща култура, когато ми се наложи чета за свойствата им и се ориентирам по тях, така че тук няма да ви бъда в голяма практическа полза. Погледнете английската статия за пластмасите в Уикипедия, по нея може да се ориентирате за видовете и съответно свойствата им. Най-простите признаци са как се топят, как горят, миризмата при горене, ако с тях не разпознаете пластмасата, ще ви трябва специалист химик. Може да се ориентирате по производственият код ако го има, http://plastics.americanchemistry.com/Education-Resources/Plastics-101/Plastics-Resin-Codes-PDF.pdf

Пробвайте в Гугъл с "how to recognise plastics" или "how to identify plastics" (без кавичките, дава много полезна практическа информация. Макар че модификациите в рамките на една и съща пластмаса няма как да бъдат отличени с подръчни средства.

На вас ви трябва да проведете едно системно проучване, какви параметри в процеса допринасят, и какви параметри намаляват търсеният от вас ефект. За целта трябва да направите голямо количество експерименти, като варирате само по един параметър - тип на пластмасата, видове соли, тяхната концентрация, типът на водата, температурата на разтвора, продължителността на обработката, влажността на въздуха, и др. Това не е малко работа, но е единственият начин ако искате целенасочено да достигнете до повторяем резултат.

Слоеве в случая няма от какво да се получат, освен от замърсявания, реагирали по някакъв начин с основите, някакво осапуняване на мазнини или подобни процеси..

Не ми стана ясно, какво означава "електрическа или магнитна проводимост за определен спектър". Какъв спектър? Меренето с мултицета не засяга никакви спектри, тоест не проверява това което искате, или нещо не съм разбрал? Задържането на заряд, който мултицета да измерва, изключва наличието на проводимост. Пояснете се.

Mmm daaa, novo pisanie...
Poslednite opiti pokazvat che s cheshmqna voda v Ispaniq stavat, a v Kanada -ne...
Vodata zatoplena na gaz stava. Pochvam da se zamislqm seriozno dali temperatyrata na formovane na plastmasata nqma znachenie. Tezi, koito sa sbrachkani ot nagrqvaneto sa po-dobre ot tezi, koito sa gladki... Da ne izpadame v glyposti za geografsko mestopolojenie, no ne go izkluchvam...
Qvno po nqkakvi kostveni metodi trqbva da se opitam da razbera kakvi sa tiq plastmasi...
Proizvodstven kod nqma, tova sa nqkakvi marlqvi opakovki ot stoki za 1$. Navsqkade se govori che sa PETG.
Tova, koeto se opitvam da pravq v momenta e da slagam razlichni plastmasi i po promqnata da sadq za pokritieto. Nqkoi ot tqh znam kakvi sa sas sigyrnost, s drygi prosto si igraq. Loshoto e che stava nai-dobre s tiq, deto ne znam kakvi sa... Solite i raztvora sa edni i sahti, opitvam se da nalychkam pravilnata plastmasa...
Mdaa... za sajalehie se polychava nqkakav povrahnosten sloi, bilo to himicheski ili mehanichen - ne znam, nqmam kak da precenq. Sle 15-20 dena moga da se opitam da pogledna pod mikroskop +30 da vidq dali shte se zabeleji nqkakva vidima promqna.
Provodimostta kasae biologichni magnitni poleta, koito za sajalenie sa chast ot non disclosure, pone za masova konsymaciq za momenta. Izglejda vse pak ima i nqkakva lenta na rabota, zashtoto ne raboti za celiq biologichen spektar. Ne govorim za myltimetara a za ysloviq pri prilaganeto im i rezyltati. V momenta vsichko e na izpivane i dava neveroqtni rezyltati... Ako vi intteresyva, mojem da govorim, no ne tyka...
Mylticeta samo mi pokazva che vse pak se e obrazyval nqkakav sloi, pazlichen ot plastmasa bez sloi -nqma naprejenie...

Не ми харесва цялата хаотичност в работата, която вършите. Ако не въведете някаква система, с която да контролирате параметрите на вашите експерименти, гарантирам ви че няма да достигнете никакъв успех.

Това, че някъде чешмяна вода върши работа, а другаде не, просто означава, че типът на водата няма никакво значение, а че има друг параметър, който е различен при различните експерименти и не се контролира, но който оказва влияние. Трябва да въведете някакъв ред, за да достигнете до условието за полезен изход от експеримента. Например, най-малкото в Канада и в Испания са измервали с различни мултицети, това както вече споменах, има също голямо значение, дори да са от една марка.

Не съм сигурен, че наличието на показание на мултиметъра говори за наличие на някакъв слой. Според мен е точно обратното, много по-вероятно е показанието да говори за чиста повърхност, способна продължително да задържа електрически заряд (или ако сте се подвели по сухостта, просто галваничен елемент). С микроскоп едва ли ще видите нещо, малко е това увеличение, пък и тънък слой е трудно да се вижда по оптичен начин. От помощ би бил поляризационен микроскоп, но трябва да си набележите да наблюдавате едно и също място преди и след обработката. Но мога да се хвана на бас, че няма слой, най-много да забележите остатъчни кристалчета от солите.

И помислете - това, че измервате някакво напрежение показва само, че повърността на пластмасата е заредена в резултат на някакъв процес (вероятно сушенето, но не е задължително). Ако нищо не измервате това най-вероятно означава, че не се е натрупал заряд, а не че повърхността има други качества. В този смисъл вашият тайнствен биологически ефект трябва да се наблюдава и при някои от пластмасите, които не дават ефект с волтметър. Да не вземе да се окаже, че няма значение и самата обработка, че и пластмасата Защото при правенето на прословутите медни "нано"-слоеве пластмасите нямаха никакво значение.

Ami da si priznaq chestno ne moga da razbera koe e haotichnoto. Oshte po-veche che tova e eksperimentalna faza i igra na kotka i mishka. Opitbam se da spazvam kolkoto moga ednakvi ysloviq pri opitite. Probvam vsqkakvi plastmasi do koito moga da se dokopam... Nqkoi ot tqh znam kakvi sa sas sigyrnost, za ostanalite se opitvam da razbera. Smenqm po edno yslovie samo za da razbera kak tova se otrazqva na procesa. Razbira se vsichko se dokymentira. Kolko po-metodichno ot tova moga da go napravq? Tova che vie polychavate 3 izrecheniq sas zakluchenie - zad tqh sedqt gesetki eksperimenti, nqkoi ot tqh povtoreni po nqkolko pati za sigyrnost. Ako imate nqkakvi predlojeniq - az sam gotov za promqna....
Za vodata - ne sam saglasen. Tova che s nqkoi ot tqh ne stava qsno pokazva che ima znachenie. I tova che s nachina na nagrqvane na vaprosnata voda stava/ne stava e sashto ot zchenie...
Sloq moje i da vidq, moje i da ne, no pri vsichki slychai polojenieto na promqna shte se vidi malko ili mnogo. Ne razpolagam s electronni mikroskopi i chydo, s kakvoto imam s tova rabotq. Ako pri vas ima tazi vazmojnost sam gotov da vi izpratq mostri za izsledvane.
Za sajalenie s posledniq paragraf sahto ne sam saglasen. Pri izsledvaniqta koito provejdam sa "double blind study" s obiknovenna plastmasa efekta izchezva, kolkoto i neveroqtno da vi zvychi...
Nqkavi konkretni predlojeniq?

Под нехаотичен експеримент разбирам следното: при фиксирани параметри да променяте само един и да получите зависимостта на полезният ефект от него. След това да променитеедин от останалите параметри и да получите отново тази зависимост. С няколко повторения на това изследване можете да се ориентирате в каква посока е полезната промяна на вторият параметър. Повтаряте същата процедура за третия и т.н. параметри. Ще получите една многомерна съвкупност от резултати, обработката на която ще ви даде първо приближение на оптималният режим. Следващото приближение вече ще е пак по същият начин, но с по-малки промени на параметрите, всъщност това е търсене на екстремум на неизвестна функция. Разбира се, това изисква работа и упоритост. След като нямате някаква повтаряемост на резултатите, вие сте далече от този оптимум и стреляте насляпо. Това е хаотичен подход.

Експериментите с водата в Испания ив Канада подкрепят моята теза, че водата няма значение. Най-вероятно и начинът на подгряването и също нма значение. Вероятно има значение температурата, но предполагам че не сте контролирали колко дълго се задържа. Да, от три изречения не мога много изводи да си направя, но ако имате получена зависимост по горният начин, тя би заместила и 3000 изречения. Липсата и обаче е това, което наричам хаотичност.

За слепите експерименти се използува непрости математически методи за обработка на резултатите. Моите бегли търкания с тази тема се ограничиха навремето до слепи експерименти в областта на радиолокацията, неизвестен сигнал през канал с неизвестни характеристики но с известна входна апертура, спомням си че се използваше математика на база теорията на детерминиран хаос и полиномиални статистики. Не знам доколко сте подготвен в тази насока... Неподготвен изследовател в тази област лесно би се заблудил с фалшиви корелации.

Задачата ви хич не е проста, и е твърде многопараметрична за да се даде прост съвет. Все още не съм сигурен дали вие сам знаете какво търсите - измерването с мултицета по никакъв начин не е свързано с целта която преследвате - показанието му не гарантира наличие на слой, а проводимостта която търсите също не е основана на наличие на подобен слой. Показания може да има и със слой (по-малко вероятно по много причини), и без слой, а проводимостта която очаквате да изследвате изобщо не е ясно защо трябва да има връзка с някакви слоеве. Не знам защо изобщо си мислите за слоеве при това положение. Предварително залагате обяснения, които не следват от никъде. Не мисля че това ще ви доведе до някъде, напротив.

Amiii...
Ne znam zashto ama i ne moga da si obqsnq nqkoi neshta...
Kato si predstavite che sam injener veche 50 godin v kakvi li ne indusrii i sam se zanimaval s kakvo li ne, kato tyrim i kyp patenti i komynisticheski titli mislq che neshtata shte stanat malko po qsni. Ako shte sporim za vodata deto vri i kotkata deto spi toky vij che sme stignali do bezsmisleniq dialog za temperatyrata na danoto i gore na tehjerata, morskoto ravnishte, geografskoto polojenie, vrazkite na obyvkite i cveta na bqlata mi kosa...
Parvo kakto kazvam che s cheshmqna Torontovska voda ne stava, znachi ne stava, pone sled kato sam opital 8-10 pati. I nai malkoto zaradi tova che destiliranata voda v magazina stryva 3$ shisheto, koito ako mojeshe da izbegna da dam shtqh da go napravq. Tova s koeto gore doly bih si go obqsnil s tvardossta na vodata (dosta varovita) ili nqkakvi himikali i hlor deto tikat v neq. Da ne govorim za nqkakvi tahtabaci vatre shtoto te bi trqbvalo da izmrat pri vareneto, ama himikalite im ostavat. Sashtoto e polojenieto i s nachina na nagrqvane. Pri 6-7 neyspeshn opita s indykcionen kotlon i pri parviq yspeshen s eklektricheski mislq che e glypavo da se kaje che tova nqma znachenie. Himikalite sa vinagi edni i sashti, ot edna i sashta kytiq i partida, pone dokato ne svarshi kytiqta. Ne sam porachal kamion, no ako trqbva i tova shte stane... Tegleneto e do 2 znak na stotnata ot grama za litar voda... Opitvah i s golemi i s malki koncentracii, vse taq. Samo ako sloja mnogo vatre ostava neraztvoreno a efekta e sashtiq. Razibira se vsichko tova e ystanoveno v razlichni opiti po otdelno. Postavqneto na alyminii znachitelno podobrqva rezyltata. Yslovqta na izstivane sa gore-doly ednakvi, pravi se na buro sas staina temperatyra 24-25 gradysa. Samo da ne pochvame da sporim za termostata na parnoto...
Ami kakvo tarsq - ne znam. No ochakvam da naycha. Vsichko kakvoto napravq se dava za prilagane i se razglejdat rezyltatite... A te dotyka sa neveroqtni...

Добре, а не ви ли хрумва на ум, че след като в Испания се получава с чешмяна вода - забележете условията на опита, не вие а друг явно бърка смесите и прави процедурите - то има някакви допълнителни фактори, които ВИЕ пропускате - и именно те пречат да се получи с канадска чешмяна вода? Затова и трите изречения, които споделяте, не са достатъчни за нищо. Седнете, напишете на един лист всички фактори, които участват, и ги анализирайте и отмятайте един по един. ОЧЕВАДНО Е, че има нещо, което ВИЕ пропускате, може да се окаже и не химикал, а просто някакво умение. Няма как ние от публиката да ви помогнем тук. Споменаването на техническите ви умения и социалистически титли в случая явно не помага с нищо.

Не знам с какво да ви помогна. Наблегнах на температурният режим, защото температурата на стъкловането на РЕТ е в диапазона на врящата вода - 70-80 градуса в зависимост от състава. Може да има значение колко дълго над тази температура се държи пластмасата и колко бавно пада под нея, а алуминият може да помага именно с това, реакцията му да държи топлината по-дълго. Не знам, само предполагам. Размерите и типът на съдовете ви в сравнение с тези в Испания? Количеството и видът на алуминия който се слага, къде се слага спрямо пластмасата... Много фактори има, които най-вероятно ви отличават от експериментите в Испания, където се получава с чешмяна вода.

След като правите слепи опити, опитайте да предадете и парчета, които не отговарят на критериите ви, без да съобщавате това на другите. То в това е смисъла на слепия експеримент, и това трябва да се прави в 50% от случаите. Верно, смятането на корелацията е малко трудоемко, но и от пръв поглед може да се разбере дали има връзка тази обработка, която правите, с последващите резултати за които споменавате. Може да се окаже, че проблем има не при вас, а при другите, които ползват вашата продукция, те да се заблуждават в някаква насока. Изпитайте ги.

Takaaa... ami ami neshtata poleka zapochvat da se proqsnqvat sled kyp idiotski eksperimenti...
1. Pokritieto varhy plastmasata e nqkakvi nasloqvaniq ot NaOH/KOH/Al. Pri nalichieto im ima elektricheski potencial. Na mesta po daljina 20cm. mogat da se premerqt do 40mV. Tezi nasloqvqniq obache se izmivat lesno s voda i podsyshenata plastmasa ne dava naprejenie,tova pokazva che sloq se otmiva ot vodata. Pomatnqvaneto na plastmasata sashto leko se proqsnqva
2. Nalichieto na takova pokritie e ot himikalite. Sashtiq vid plastmasi zaleti samo s vrqla voda po opisanata tehnologiq, no bez KOH ne davikakvo naprejenie. Sashto nqmat harakternoto pomatnqvane na plastmasata, ostava samo nagarchvaneto ot temperatyrata.
3. Sledvashtiq opit e da gi ogladq s utiqta da vidim dali svoistvata shte ostanat ili shte se zagybqt ot temperatyrata.

Nikoe ot tezi parcheta ne e izpolzyvano varhy pacient za da se vidi realniq efekt na lechenie dali se zapazva ili izchezva.

Nqkakvi drygi idei?

Е, ако ефекта е от солите, значи не трябва да има абсолютно никакво значение дали водата е чешмяна или дестилирана - ако има, просто нещо основно бъркате.

Идеите са същите - използвайте пластмаса, която не е минала посочената обработка, без предварително да информирате тези които я прилагат на пациентите. А ако сте сигурен, че ефекта е от солите, използвайте повърхности, които попиват повече соли, на основата на пористи гуми или платове. Но пробвайте и без обработка, за да стане чист сляп експеримент. Иначе няма никаква връзка между това, че мултиметъра нещо показва, и лечебният ефект. Имайте пред вид, че основите на въздух стават на соди, така че от това може да има ефект, колко и в какво състояние сода се е образувала.

Да, още един въпрос. Когато пипате с мултицета, пластмасата има ли контакт с разтвора или решетката, или е съвсем изолирана във въздуха?

Sqdam da tvorq otgovor, makar i malko obarkan...
Parvo da otgovorq, pak posle shte vidim...
Rasdadeni sa 5 prazni plastmasi i ~ 50 v 3 razlichni kliniki. Vsichki nomerirani i s data na proizvodstvo. Ot praznite efect nqma. Razbira se dori i az ne znam rezyltata. Davat mi nomer i rezyltat i dokato ne otvorq alvadjiiskiq tefter da vidq kakva plastmasa sam dal s toq nomer - predi tova samo gospod i stari babi znaqt kakvo ima vatre.
Na vtoriq vapros - pred sysheneto i samoto syshene se pravi v kytiq s metalna reshetka - da. Poradi nagrqvaneto ot vrqlata voda plastmasata kade po-veche, kade po-malko se ogarchva. pri sysheneto veche e deformirana, edna daje stana na trabichka.i kade malko, kade po-veche dopira v metala. Naprejenieto moje da se premeri sprqmo metalnata reshetka ili plastmasa-plastmasa na sashtoto parche. Ot elektricheska gledna tochka plstmasata s metala bi trqbvalo da okasi i elektricheskiq potencial stane 0. Da de ama ne, zashtoto moje da bade premereno i v samata plastmasa-plastmasa. Otivaiki po-daleche dori i sled izdraskvane s probite i zabivaki gi navatre v plastmasata - potencial prodaljava da ima. Koeto oznachava che nqkak se e promenila i stryktyrata navatre v materiala. Na treta obrabotka sega merq na mesta 400mV, koeto sas sigyrnost ne moje da bade prosto smyshtenie... Toka e 2-4 mikroA i pada nadoly. Naprejenieto sled tova spada znachitelno. no moje bi sled tova shte se vazstanovi, ne sam opitval.
Poredniq experiment ot vchera dade nqkakvi rezyltati. Prosto hvanah i varih parcheta nad polovin chas s cheshmqna voda. Acetata, acrilika, leksana leko se pokriha s neshto bqlo, koeto lesno se iztriva s raka i veroqtno e ostataci ot vodata. Zabelqzvat se leki defekti vav vatreshnata stryktyra. No ednata ot neizvestnite plastmasi stana mlechno bqla i prozrachnostta izchezna napalno, qvno se smeni vatreshnata stryktyra na plastmasata..
Vo kratce - temperatyrata zaedno s himikalie predizvikva efekta, a ne samo temperatyra ili samo himikal. Sledvashtiq opit shte badq da gotvq na vrqla vodna banq cqlata ystanovk, pa da vidim kakvo shte stane...

Пластмасата, която е станала бяла, вероятно е от семейството на РЕТ, те са непрозрачни при нормални условия, и се връщат към тази непрозрачност при бавна термична обработка.

Опитайте следното: с единият електрод на мултицета пипате решетката, а с другият не пипайте пластмасата, а го допирате до разтвора. Какво показва мултицета? Опитайте същото и без в този разтвор да сте обработвали пластмаси.

И втори експеримент: за вторият електрод, с който пипате пластмасата, закрепете метал от същият материал, от който е решетката, и с него проверете на пластмасата има ли напрежение. За коректност на материала проверката е, ако този метал, свързан с електрода, потопите във разтвора, не трябва да се отчете нищо, само шум в рамките на грешката на уреда (връзката на пробниците на мултицета и решетката и този метал не трябва да са мокри).

Резултатите биха ни посочили път за разсъждение какво се случва.

Malko po podrobni obqsneniq za vtoriq proces. Polzvam obiknovenne plastmasova kytiq, pri nas se polzva da si slojish obqda(za hrana obiknovenno) Stenite sa leko nakloneni kam danoto, ne sa savsem vertikalni. Lamarinata (reshetkata) e izrqzana po-golqma ot danoto, taka che kato se sloji vatre zastava na 2-3 prasta nad danoto. Naliva se savsem malko raztvor, droi ne vinagi pokriva danoto. Taka che plastmasa i vsichko drygo e dalech ot technostta i sas sigyrnost nqma dokosvane mejdy tqh. samo izpareniqta ot technostta - dotolkova dokolkoto ima takiva pri tazi koncentraciq ovlajnqvat vazdyha. Tova pri meddta veroqtno sazdava nqkakvo makar i slabo obrazyvane na okisni sloeve, pri plastmasata ne mi se vqrva...
Nikoga ne sam opitval da merq neshto sprqmo technostta nai malkoto zashtoto osnovata shte okisli probite na yreda. Osven da tyrq jica i da probvam. Veroqtno shte ima malko naprejenie ot potenciala, koito shte se predade po patq na parite.
Ot sashtiq material shte ima sahtoto naprejenie veroqtno, zashtoto dori samata plastmasa, merena bez ychastieto na reshetkata dava do 400 mv.
1. Opit - Mejdy technostta i reshetkata 3-7mv (s polzyvana technost), technost-plstmasa 4-8mv.
Nqmam raztvor koito ne e polzvan. Toi e sashtiq raztvvor, koito se polychava pri 1 etap. Yvih na elektroda medna jichka da ne si razvlqm probite, no tova edva li e vajno a izglejda e i dosta okislena, kakto pokazva sledvashtiq opit.
2 opit - s parche ot sashtata mreja rezyltatite dori me yplashiha. Mejdy technostta i reshetkata - 200 - 300mv, normalno zashtoto reshetkata veche e dosta okislena ot parite. Tova koeto e stranno e che technost-plastmasa na mesta premerih do 600mv. a rershetka-plastmasa samo 300 na sashtoto mqsto. 600 mv dalech ne e shym, na darvena masa v plastmasova kytiq na sredata na apatament, nishto koeto da sazdava elektricheski shymove...
Hmmm, ha sega zaklucheniq de...

Да, мисля че се изясниха нещата. Както виждате, особено вторият опит показва, че пластмасите нямат значение за появата на потенциала, който мерите.

И нещо ми се струва, че сте разменили резултатите за двата опита

Първият опит не сте го направили коректно, с тази допълнителна медна жица. Идеята беше да контактувате със същия метал, на електрода, с който правите и другите измервания. Нищо няма да му стане на пробника, процесите в случая са повече от мижави, трябва много време да го държите, за да почне да се окислява. За да почне да се разрушава, трябва да почне да тече ток, т.е. да включите уреда да мери ток и то на висок обхват, ампери,. Топвате, мерите, вадите и избърсвате, най-много да стане по-лъскав, щото основите ще го почистят от натрупаните замърсявания.

Вторият опит обаче ни демонстрира класическият галванически елемент, два метални електрода в електролит. Ако пуснете уреда на ток, може да хванете и по-съществен ток. Той зависи от площа на металите, които са топнати в разтвора, от вида им, от вида на разтвора и т.н. Това, че като допирате пластмасата, получавате по-висок потенциал, се нарича свръхнапрежение, дължи се на високото съпротивление до другият електрод и локалната химическа реакция, която се извършва в мястото на допира.

Това което може да се заключи от направените експерименти според мен е следното. Пластмасите не са сухи. Те са покрити със соли от разтвора, който както казахте е основа, калиева или натриева. Тези основи са силно хигроскопични, те засмукват вода от въздуха и се овлажняват, така че ако ги има на пластмасата, те създават влажна повърхност, независимо дали сте ги изсушавали (влагата се маха с нагряване до високи температури, над 500 градуса. но в случая няма как да го направите, пластмасата няма да издържи). Влагата със солите играе ролята на електролит, проводник, който води до електрически контакт с разтвора и другата решетка. Ако извадите пластмасата от разтвора, тоест ако прекъснете тази връзка, напрежението ще изчезне, което ни гарантира, че имаме електрическа верига по повърхността на пластмасата. Тоест в резултат на обработката вие най-вероятно сте създали условия солите добре да се нанасят върху пластмасата, т.е. сте нагрубили някак нейната повърхност. Напрежението което мерите е само знак, че има добро (непрекъснато) покритие от солите, т.е. че имаме проводяща повърхност, която служи като жица в създаването на галваничен елемент, който вие мерите. Самото напрежение което измервате не е показател, величината му няма значение - то може да е различно в зависимост от влажността, от количеството соли в мястото на контакта, като горната му граница се определя от вида на металите които ползвате за решетка и за пробник на уреда (ако ползвате решетка от злато, а пробникът на уреда ви е от цинк, може да измерите напрежение до 2.5 волта, със свръхнапрежението върху пластмасата може да стигне и до 3 волта че и повече, но основите трябва да заместите с хлорни соли). Може би същият контрол може да постигнете ако мерите не напрежение, а повърхностното съпротивление на пластмасата - след вашата обработка то трябва да намалее, макар че не съм сигурен дали такова измерване може да направите с обикновен мултицет, тук малко умения трябват...

В този смисъл най-вероятно лечебният ефект, който постигате няма общо с вида на пластмасите, а от солите, които са се нанесли върху тях. А те са основно натриев и калиев карбонати, допълнително алуминати на тези соли (от реакцията с алуминия), защото основите се свързват с въглеродният диоксид от въздуха. Предполагам, някакви мехлеми с тези соли ще дадат много по-силен ефект. Тоест вече отработеният разтвор трябва да съдържа нужните съставки. Може да опитате да топнете филтърна хартия в този разтвор, да я изсушите после на въздух, да я оставите малко да "подиша", т.е. да погълне въглерореден диоксид за някой и друг ден (колко време, може да се установи опитно), и с тези хартийки да замените пластмасата в лечебния процес, пък и хартията лесно се мокри при необходимост. Докато хартията е влажна и контактува с разтвора, също трябва да може да измерите някакви напрежения.

Kato nachalo - nqma nikade dopirni tochki mejdy plastmasata, mrejata i chorbata. Tecnostta

edva pokriva danoto, mrejata e 3-4sm po-visoko, a plastmasata e nai-otgore.
V parviq opit yvih nqkakvo parche medna jica. Qvno e bila mnogo okislena i skapana - zatova

e i tolkova nisko naprejenieto...
Ot vtoriq opit me ychydiha 600te mv, za parvi pat vijdam tolkova visoko naprejenie...
Moje bi ima nqkakva mnogo slaba vlajnost, no v nikakav slychai neshto vidimo i seriozno.

Vse pak tazi plastmasa sedi 3-4 dena samo na vazdyh, ako shte e vlajno e samo vlagata ot

vazdyha. Che ima i nqkakvo ostatachno pokritie ot NaOH/KOH - ima. No to e ostatak ot

procesa. Vaprosa e kakva e stryktyrnata promqna v plastmasata... Govoreiki s edin

specialist po kristalografiq mi spomena che pri temperatyri po-niski ot 187gr F (86gr C)

nastapva promqna v polqrizaciqta na plastmasovite molekyli. Zvychi mi veroqtno, na koeto

zapochva da se dalji i efekta na lechenie.
Za mene nalichieto na naprejenie e che vse pak procesa moje bi se e osashtestvil, pone

donqkade, zashtoto ako nqma - ne se e polychilo. Voltovete - golqma ? e dali e stanal po-

dobre ili zle - tova teparva trqbva da se izsledva. Factorite po koito az chastichno moga

da sadq sa nalichieto na naprejenieto i pomatnqvaneto na plastmasata. Pri razlichnite

plastmasi e razlichno, ot rezyltatite, koito polychavam ot klinikite se opitvam da namerq

drygi factori za indikaciq. Moga da opitam da sdavcha nqkakav magnitometar, moje bi toi

shte dade nqkakva po-dobra indikaciq...
Shte opitam i s hartiq kato se pribera no ne vqrvam da se polychi. Spored mene se polychava

nqkakav magniten tynel - tqlo-plastmasa-tqlo koito vsashnost e lecheben.

Мрежата във нищото ли виси? Очевидно не, допира се по някакъв начин до кутията, в която се бърка кашата, а кутията е влажна, както и пластмасата, и по нея се затваря веригата. Ако искате да сте сигурни, че няма контакт, извадете решетката върху суха керамична плоча отстрани, извадете пластмасата върху друга плоча, и тогава мерете - нищо няма да измерите. Щом измервате нещо, има влага, електролит, по който се затваря веригата.

600 миливолта са малко всъщност, работите с неподходящи материали. Вземете разтвор на готварска сол, топнете два електрода един от мед, друг от цинк, почистени и обезмаслени, ще изкарате 1.3 до 1.6 волта, и малка крушка от джобно фенерче ще светне. А ако две такива конструкции свържете последователно, ще качите напрежението до 3 волта. Ако добавите още такива клетки, няма горна граница, че и солиден ток може да се черпи. Това е принципа на батериите, само че в тях електродите и електролитите са още по-хай. Ако ви интересуват нещата в тая посока, може да си направите лесно кит за работа по темата. Събирате монети от 20 ст и от 5 ст (едните са на никелова сплав, другите на месингова), вземате парчета плат напоени в оцет или разтвор на сол, и редите: 20 ст, плат, 5 ст. Тази конструкция дава между 0.3 и о.5 волта между двата свободни края, в зависимост от това с какви метали са монетите. Ако искате повече, отгоре слагате парче плат, пак 20 ст., плат, 5. ст - получава се два пъти по-високо напрежение. Може да си редите колкото стотинки успеете да съберете, и то не във вертикална а в хоризонтална посока. Само трябва да се внимава да не се мокрят стените на монетите и да не се допират отделните парчета плат. Алесандро Волта преди 300 години е направил еменент с 50 волта напрежение. Но се отклоняваме от темата.

Няма структурна промяна в пластмасата, която да е нещо различно от огрубяване на повърхността, за да се задържат повече соли. Не знам дали сте работили с натриева основа, ако я оставите на въздух, тя може да погълне толкова влага, че да се получи течност след известно време. Така че процесът се поддържа, и не се изсушават тези соли.

Различните пластмаси търпят различни вътрешни деформации, РЕТ нормално е аморфна непрозрачна маса, която преминава в стъклена форма при рязко охлаждане след нагряване, и при бавно слабо нагряване кристализира отнови и се връща в непрозрачен вид. Плексигласът, ако го вариш в алкохол съдържащи разтвори, помътнява повърхността му, защото се покрива с микропукнатини, някои форми на ПВЦ-то започват силно да си менят обема и да се свиват, като им се преструктурират молекулните вериги които осигуряват еластичността му... Различно е, но при всички случаи солите нямат някакво допълнително въздействие на тези процеси, и съответно напрежение няма как да се появи. Няма връзка на напрежението с някакви вътрешни промени, те зависият от това колко време сте я варили пластмасата, и при какъв температурен режим - същите вътрешни изменения ще се получат и без основи, без алуминии, дори без вода, ако успеете да пресъздадете този температутен режим в пещ или печка. лесно може да проверите дали на това се дължи лечебният ефект - засечете колко време обработвате в основите пластмасата, докато се получи напрежението, и после варете от същия тип пластмаса но само в дестилирана вода пак толкова време - ако пак има лечебен ефект, значи вътрешната структура участва, ако не - солите които се отлагат на повърхността. Не е толкова тръдно да отсеете важните параметри. Аз лично залагам на солите.

Ако вярвате на някакви тунели, тогава опитайте да получите лечебният ефект без никакви соли, само в дестилирана вода. С предварително промита в такава вода решетка и пластмаса, за да е чист експеримента. Но няма смисъл да градите хипотези върху нищото, а практически установете кои фактори са полезните за вашият резултат.

Mrejata se dopira do kytiqta - da. No ako ima nqkakav kontakt - to e ot nqkakvi mijavi izpareniq. V kraina smetka naprejenieto e nqkakav nikakavindikator che neshto se e slychilo...
Novo izmervane pokaza che nqma promqna i vliqnie ot magniten harakter. Mereno s telefona (kolko korektno - pak gospod i stari babi...) no i po-dobre ot ich - promqna ne nastapva ot nalichieto na obrabotenata plastmasa - nito kolichestveno, nito direkcionno.
Pak da kaja - za mene milivoltite pokazvat che e zapochnala ili nastapila promqna, ne znam dali ima vrazka mejdy tqh i lechebnite svoistva - tova deparva trqbva da se ystanovqva,,,
Mnogo hich ne mi se vqrva efekta da idva ot solite. Tova lesno moje da se ystanovi - shte izmiq samata plastmasa i shte dam da q probvat - vednaga shte se vidi po rezyltata...
Ami za sajalenie plastmasa varena samo v topla voda ne pokazva naprejenie - znachi vse pak ima razlika...
Tai che opitite s nalychkvaneto prodaljavat...

Ами мисля, че всички отговори ги получихме.

Пластмаса, варена без соли, не дава напрежение - защото няма електролит, който да образува галваничният елемент който дава напребението.

Контактът на мрежата с кутията не е от изпарения. Изпаренията като кондензират правят дестилирана вода, от нея няма да се получи нищо, както сте се уверили. Лесно може да проверите, като вдигнете решетката във въздуха - миливолтите ще изчезнат. Кутията е също обработена със солите, а те, както поясних, са хигроскопични, което е достатъчно да се получи галваничен елемент. Абсолютно мижав е, както сам сте видели токът му на късо е микроампери, но условията са достаъчни да има контакт. Същият елемент при почти същите условия е и при демонстрацията с "плазмата" в бутилката от кока кола. Сега трябва да ви е ясно, че на Кеше нещата не са му ясни... Щом си измисля плазми където ги няма...

Така че миливолтите показват само наличие на соли поглъщащи влагата на въздуха, условие за създаване на галваничен елемент. Няма от какво друго да се вземат миливолтите.

Как ви хрумна, че трябва да има какъвто и да било магнитен ефект? Няма феромагнитни материали в експеримента, от които да се очаква създаване на магнитно поле в резултат на някакво структурно подреждане, не текат и токове, които да създадат такова поле. Какъв според вас трябва да е възможният произход на подобно поле, каквото очаквате, какво би го създало? И защо изобщо очаквате да има такова?